Воскресенье, 19.05.2024, 17:04Приветствую Вас Гость | RSS
Мой сайт
Меню сайта
Мини-чат
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всего ответов: 2
Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
Главная » 2013 » Декабрь » 29 » Скъсана предна кръстосана колянна връзка :: Синовит на колянната става
09:58
Скъсана предна кръстосана колянна връзка :: Синовит на колянната става
синовит на колянната става

Скъсана предна кръстосана колянна връзка

Скъсването на предната кръстосана връзка е най-честото ортопедично заболяване при кучетата и най-честата причина за развитие на остеоартрит в колянната става.


За разлика от хората, при които травма е най- честата причина, при кучетата заболяването е многофакторно.


Независимо от причината, разкъсването води до нестабилност в колянната става и прогресивно развиващ се остеоартрит.Той се развива във всички случаи независимо от лечението. Тежестта му обаче (както и клиничните последствия), зависят до голяма степен от приложената терапия.

Целта на тази подробна статия е да информира собствениците на животни относно причините, последствията и възможностите за терапия на това често заболяване и да отговори на някои от често задаваните въпроси.

Каква е нормалната анатомия на коляното?

Колянната става свързва бедрената кост с тибията и притежава доста компоненти, които я определят като най-сложната става в тялото.В коляното се откриват две много здрави съединително-тъканни структури кръстосани една с друга, които подпомагат стабилността при движение. Те се наричат предна и задна кръстосани връзки.

Отвън на ставата се разполагат две други много здрави връзки - колатерални, които за щастие рядко биват увредени. Изброените структури заедно с колянната капачка иприлежащите мускули поддържат коляното стабилно по време на широк обхват от движения.

Вътре в ставата между костите се намират две хрущялни структури с форма на полумесец - медиален и латерален менискус, служещи за абсорбиране на натоварването в ставата.

Каква е функцията на предната кръстосана връзка?

Най-просто обяснено предната връзка възпрепятства движението на тибията спрямо бедрената кост. Също така тя участва в ограничаването на вътрешното извъртане (ротация) на тибията.

Какво се случва в ставата след скъсването на връзката?

След скъсването на колянната връзка, пациентът започва да развива остеоартрит в засегната става. Поради възникналата нестабилност и разрушаването на остатъка от връзката в ставата се отделят субстанции, наречени медиатори на възпалението.

Поради възпалителните фактори и наличието на механична нестабилност остеоартритът в коляното може да прогресира доста бързо - ставната капсула се възпалява (синовит) и впоследствие се уплътнява хронично(фиброза).

Допълнително е възможно увреждане на медиалния менискус. Той служи като „амортисьор” между тибията и бедрената кост и се състои от влакнест хрущял, по–мек от костните структури. При наличие на нестабилност, всеки път когато кучето използва засегнатия крак, бедрената кост се „приплъзва” и притиска менискуса. При увреждане на менискуса артритните изменения се засилват, а оттам и болката.

В случаите на остро скъсване се наблюдава много силно вътреставно възпаление със събиране на течност или кръв в колянната става (ефузия). Това е свързано със силна болезненност - животното въобще не обременява крака.

В по-късната фаза, поради възникналата нестабилност, започва хронично дразнене на ставните компоненти - капсула, менискуси, поради получената прекомерна подвижност между двете кости. Това дразнене причинява ерозии по ставния хрущял и е причина за развитието на хронични дегенеративни изменения в ставата. Не рядко се получава разкъсване на менискуса и нарушаване на гладкото движение в колянната става.

Има ли кучета предразположени към заболяването?

Женските (особено кастрирани) кучета с наднормено тегло са най-предразположени.

Скъсване на връзката може да се получи при всички кучета, но най- често се засягат едрите и гигантските породи:

· Бернско планинско куче

· Булмастиф

· Неаполитански мастиф

· Американски стафордшир териер

· Чау- чау

· Немска овчарка

· Голдън и лабрадор

ретривър

· Ротвайлер

· Санбернар

· Нюфаундленд

Всъщност, хроничното изменение (възрастова дегенерация) се наблюдава в 80% от случаите и засяга кучета от над 6 годишна възраст. Травматичното остро скъсване на лигамента се наблюдава при кучета под 4 годишна възраст; най-често от едри атлетични породи.

Какви са клиничните признаци ?

В зависимост от особеностите на увреждането (травматично или хронично) и в зависимост от това дали скъсването е пълно или частично, признаците варират от лека куцота след разходка до тотално неизползване на крайника (вдигнат във въздуха).

Кучетата с остро увреждане обикновено показват високостепенна куцота, която намалява без терапия след 3-6 седмици (особено при пациенти под 10кг).

Изследванията при дребните породи показват, че те запазват добра функционалност на крака с консервативна терапия.

При средните и едрите породи куцотата намалява с времето, но те никога не възстановяват пълноценно функцията на крака и периодичната болка е съпътстващ признак.

Евентуалното увреждане на менискуса много бързо причинява прогресиране на дегенеративни промени.

  • Колко време е необходимо за развитието на дегенеративните изменения в колянната става?

    Обикновено са необходими поне 3 седмици за развитието на рентгенографски видими остеофити (шипове) в колянната става.

  • Задължителна ли е операцията?

    Не. Скъсването на предната кръстосана връзка може да се лекува консервативно или хирургично.

    Кога се прилага консервативна терапия?

    В следните случаи:

    · Скъсана връзка при леки животни - котки и кучета под 12 килограма.

    · Твърде стари случаи със силно напреднали дегенеративни изменения.

    · Твърде възрастни пациенти, особено с други системни заболявания.

    · Тежки ставни заболявания като ревматоиден артрит и лупус.


    В какво се състои консервтивната терапия?

    · ограничаване на активността за 4-6 седмици

    · контрол на телесното тегло

    · обезболяващи медикаменти


    · вътреставно приложение на хиалуронова киселина (хондропротектор моделиращ остеоартрита).

    · физиотерапия (особено хидро терапия).

    · Поставяне на т. нар. “brace”, подвижна шина, което създава известна стабилност при движение в колянната става.

    · Акупунктура- както и при хората има добри резултати при умерено силни хронични болки.

    С медикаментозна терапия, леките пациенти могат да получат много добро клинично възстановяване, но трябва да се има в предвид, че понякога възстановителния период продължава няколко месеца. При пациенти, при които възстановяването не протича добре е желателно да се лекуват оперативно. За съжаление дегенеративните изменения са неизбежни и при по-младите пациенти са възможни артритни болки след години.

    Важно!

    Консервативната терапия води до тежки последствия , при всички пациенти над 20 килограма!

    Каква е целта на хирургичната терапия?

    В по-голяма част от случаите, хирургичната интервенция е най-доброто решение, за да се избегнат хроничните ставни изменения.

    Целта на хирургичната интервенция е да се компенсира нестабилността създадена след скъсването на връзката. Това се постига чрез различни методи: изграждане на изкуствени връзки, изграждане на връзки от естествени материали (фасции и сухожилия), корективни остеотомии променящи наклона на ставната повърхност и др.

    За съжаление, все още не е създаден метод, който напълно (100%) да коригира липсата на естествената връзка. За това свидетелстват големия брой хирургични техники, които се използват за лечението на заболяването.

    Как да избера какъв вид хирургична техника е подходяща за кучето ми?

    Въпреки че, все още не съществува идеалната оперативна техника и, че при почти всички случаи рентгенографски се откриват артритни изменения, оперативният метод може да се окаже от голямо значение за крайния изход от заболяването.

    Най-общо техниките се делят на: вътреставни (интракапсуларни), извънставни (екстракапсуларни) методи, комбинация от тях, корективни остеотомии.

    За да вземете правилно решение, е най-добре да обсъдите с вашия ветеринарен лекар какъв хирургичен метод ще е най- оптимален за любимеца ви. При нужда той може да ви препрати за консултация със специалист ортопед.

  • Кога кучето ми може да се прибере вкъщи?

    Обикновено на другия ден след операцията.

    Възможни ли са усложнения след операцията?

    Освен стандартните анестезиологични рискове, всеки от изброените хирургични методи крие някои рискове за усложнение като: инфекция, силен оток и болка, травма на нерв, разместване на импланти, разхлабване или скъсване на синтетичните връзки.

    Честотата на тези усложнения може да зависи от квалификацията и опита на хирурга. Много важни са и темперамента и активността на пациента както и след оперативното спазване на инструкциите от страна на стопанина.

    Важен ли е следоперативния период?

    Според някои той е почти толкова важен, колкото и самата операция.

    За съжаление, корекцията на нестабилността в коляното не е застрахована от усложнения вследствие на претоварване. Особено важни са първите 4 седмици - период, в който организмът се адаптира и изгражда нови тъкани около поставените импланти. По- застрашени от усложнения са гигантските породи, хиперактивните кучета и пациентите с двустранно скъсана връзка. При твърде активноповедение дори се препоръчва употребата на леки седативи.

    Тоталното обездвижване също не е препоръчително - води до мускулна атрофия, обездвижване на ставите и т.н. Съществен момент за по- бързото възстановяване са различните физиотерапевтични мерки, които могат да се прилагат както в домашни така и клинични условия.Желателно е вашият хирург да ви предостави схема за балансирано натоварване и активност след операцията

    Колко време продължава възстановителният период?

    Пълното възстановяване протича от 3 седмици до 6 месеца, според давността на проблема, теглото и активността на пациента, вида на хирургичната техника, наличие на други увреждания (скъсан менискус напр.) и др. фактори.

    Съществува ли превенция на заболяването?

    Невъзможно е да се вземат мерки и риска за заболяването да се сведе до нула.Все пак някои мерки могат да намалят вероятността за скъсването на колянната връзка. Поддържането на добра телесна кондиция в комбинация с редовни умерени натоварвания при едрите породи може да предпазят от мускулно-ставни заболявания.

    ИЗВОД

    Скъсването на предната кръстосана връзка, за съжаление е твърде често заболяване при кучетата. В някои случаи нещата са ясни - типични клинични признаци и лесна диагноза. Други случаи могат да бъдат сериозен източник на размисъл: избор за терапия - хирургична или консервативна, какъв вид техника и т.н. Веднъж поставена диагнозата, вашия ветеринарен лекар или специалист ортопед биха ви дали най-точна препоръка за терапия на любимеца ви.


    Информативни клипове ( на английски):

    Авт ор: Д-р Владислав Златинов

    Статиите в този сайт НЕ заместват клиничния преглед от ветеринарен лекар и не са основание за диагноза. Моля, посъветвайте се с лекар, ако забележите необичайно поведение или болестни признаци при любимеца ви. Той може да открие важни проблеми, които вие може да сте пропуснали.



  • Источник: centralvetclinic.com
    Просмотров: 1680 | Добавил: suraing | Рейтинг: 0.0/0
    Всего комментариев: 0
    Форма входа
    Поиск
    Календарь
    «  Декабрь 2013  »
    ПнВтСрЧтПтСбВс
          1
    2345678
    9101112131415
    16171819202122
    23242526272829
    3031
    Архив записей
    Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz